ГОЛЯМОТО ДЪРДОРЕНЕ
"Говорете!" - извиках в ушите на мидите аз,
а рибите зяпнаха с жълти очи ококорени.
Прибоят единствен се хилеше с дрезгав пиянищен глас
и аз запълзях пак нагоре по дупки, меандри и корени.
"Говорете" - крещях във уютните птичи гнезда. -
"Сега е денят и часът, и сега са ушите отворени!"
И ехото грабна гласа ми, в скалите с камшик изплющя,
преди да отвърне с шамара на моите думи повторени.
"Говорете!" - крещях по бърлоги и дупки, сред глутници и сред стада.
-
"Защо сте се скрили, защо сте заспали, разкажете какво са ви сторили!"
И накрая вселената зина с ръждясала вече уста
и започна голямо, велико, безкрайно вселенско дърдорене.
© Едвин Сугарев, 1988
© Издателство LiterNet,
12. 03. 2004
=============================
Други публикации: Едвин Сугарев "Лоши сънища", С.,
1988.