web

Смъртта започва ей така - отникъде -
когато скръбният ти образ
неловко се стаи във огледалото,
когато старата цигулка проговори:
"...това любов ли беше, майсторе?..."
И някой те поглежда странно,
но още не е мъдър.
Не искаш да излезеш
и не бягаш
от някое мълчание.
Не ти достига вярата замалко
и не отваряш
вратата,
и не отпиваш
от чашата,
и не разпознаваш
мъдреца от съня си...

В градината напъпват сенките -
бавно,
като над люлка на дете.

© Елка Димитрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.01.2000, № 2 (2)
© Мост, 1999, бр. 4-5