СЕДЯЩА ЖЕНА ВЪРХУ ПИКАСО

Седнала бодро, заспала,
идва у мен, аз съм сънят
и се радвам. Рибя опашка
току се подава. Как
да предвидя обаче жената
с ветрилото в процепа
на краката. Съвсем на завет
беседваме. Кое по-точно
се застоява у мен. Гола
в пейзажа и през дървото
стъписана. Гол зад картината
все по-смален гордо
дишам. Никой не шава.
Жената в съня трепетно
уголемява и капката иска
/на кого се надявам/.
Ставам. Другото ляга,
лъсва цвета, през деня
аз съм отчаян/а/.

© Десислава Неделчева, 1998
© Издателство LiterNet, 15. 05. 2000
=============================
Първо издание, електронно.