* * *
web

Винаги си го знаел,
           нали,
че съм стъклена?

Като къща,
           населявана от духове.
Но защо се страхуваш от мен,
та си ми захвърлил ключа
в тази бездна
и сега не мога да го намеря?!

С теб и в предишен живот
Сме се срещали -
Като кръстосани Млечни пътища,
като странстващи жерави,
като слънчеви дискове...

С теб и в предишен живот
Сме се влюбвали,
а сега са излишни думите.

В мойта къща
И стените ти знаят името,
и прозорците помнят очите ти,
и стълбите ще те познаят.

А пък ти си захвърлил ключа
И си мислиш,
че ще опазиш тайната.

В някой паралелен свят се докосваме,
в друг се презираме,
в трети се търсим.

Винаги си го знаел.

 

© Бояна Петкова, 2001
© Издателство LiterNet, 09. 01. 2002
=============================
Първо издание, електронно.