* * *
web

И ще бъдем по-малко
претръпнали
и по-малко студени
след толкова
(да кажем 117)
секунди,
прекарани заедно.

(точно толкова бяха)

Ще помъдреем
отново със закъснение,
нищо,
че вчера открих
първите бели коси
в огледалото.

(точно 3)

Ще носим
единствената обща снимка
в портмонето си,
но на никого
няма да я покажем,
освен на пияниците пред блока.

(а те след секунда забравят)

И толкова. Само.
Мина ни времето.
Хубаво беше.
Хайде, обръщай се,
тръгвай си
да не ми чуеш въздишките...

(краят приключи
всеки сам
ще си търси
началото)

 

 

© Бояна Петкова, 2001
© Издателство LiterNet, 09. 01. 2002
=============================
Първо издание, електронно.