ТРИЛОГИЯ

* * *

Колко много имам да ти казвам...
А мълчанията ни
по хладните алеи в парка
ме влудяват.
До огън нажежено
е празното пространство
помежду ни,
а в лед сковава мислите.
И думите.
Колко много имам да ти казвам.

август 1999

* * *

Разпъвам се на кръст,
извивам се,
обтягам се до скъсване -
Да те достигна.
Пръстите ми,
с дългите нокти на хищник
още са сграбчили
умъртвени илюзии. 

август 1999

* * *

Ти си
един крайпътен камък
                                        в дните ми.
Отронен от скала
със остри ръбове,
разкъсващи до кръв
                                    плътта ми.
Боли ме от очите ти и дланите
И ти си истина.

август 1999