ГРЯХ

web | Лятно равноденствие

на Белослава

Чашата вино, наполовина изпита,
наполовина разлята,
оставя червено петно върху покривката.
Фасът дими и догаря до пепелника.
Ти безмълвно се вглеждаш дълбоко в очите му.
Питаш, дълбаеш, напираш.
Непримиримо се мяташ в агония.
Ранена и горда, отмъщение искаш,
а даваш прошка - с тази присъща ти,
твоя ирония!
Нестандартен двубой, нестандартно решение -
той вдига фаса ти и дръпва последен път -
в знак на своето покаяние, помирение
в знак, че безмълвно признава греха си -
така, както ти безмълвно попита го.

07.02.1997