* * *

web | Лятно равноденствие

на Стефан и Рада

Тополата,
събрала в клоните си нежност,
а във листата приютила летен шепот,
във съпровод на вятъра с цигулката,
изпява незавършените ви мълчания
и притаените мечти
и любовта в сърцата високосни...
Натежали от минали болки и радости,
звездите падат от небето във очите ви
и тишината се изпълва с музика.
Изгрява листопадът с нежни ноти
и полъх истинa
заселва дните ви.

юли 1998