В "живота" Весела Димова е кардиолог, в "творчеството" си тя определено е хирург. Плевенската поетеса оперира в петата си стихосбирка със завидна лекота, надълбоко, "до кокал". Темите на "Отвъд съня" витаят около вярата, надежда и любовта. Любовта доминира навсякъде, тя е разпъната между дивата греховна страст и безплътното потъване в очите на обичания, едновременно прелюбодеяние и благодеяние. Нощният пейзаж е сякаш естественото времепространство за размисъл над тези стари въпроси, а тъмнината, тишината, самотата и свещите имат единствени свидетели - звездите и луната. Това не е шаблонният лирически диспозитив. Напротив, полунощната обстановка, "границата между днес и утре", ненатрапливо имплицира борбата между деня и нощта, (не)сигурността, че утрото, което "лекува илюзии", ще настъпи. Битката е и фигуратив за непрестанната надпревара между живота и смъртта, победите и загубите се редуват в монотонен ритъм. Вечерните мисли са и сънища, и мечти, и спомени от детството, населено с русалки, принцове, красавици.
        И от малкото казано дотук, трябва вече да е ясно, че "Отвъд съня" е зачената нейде "в сянката на облака", излишно е да споменавам, че "безсъници" е честа лексема, че "обичта... не иска и не обещава" и т.н.

        p.s. Изпълнен от младежко негодувание и повече от разбираема завист към З. Козлуджов, задето синът му е вече във възрастта, полудяла по компютрите, а моят все още предпочита книжки с шарени картинки, реших да го опровергая, като прочета електронната версия на "Отвъд съня" от В. Димова. За целта се опитах да наподобя обичайния уют, предразполагащ към общуване с поезията, пуснах нощната си лампа, дори взех в леглото си лаптопа, който е далеч по-тънък от "Братя Карамазови", и зачетох внимателно. Но не беше същото:-( Ще си купя книгата и ще напиша нова анотация:-)