Борис Ангелов
Няма да крия, че пловдивската поетеса
Милка Андреева е съученичка на баба, която със стихосбирките й пред очи ми заръча
да пиша за тях, а аз, кимащ в съгласие, вече бях скалъпил бъдещото оправдание
за липсата на анотация с вирус в редакционния компютър (не дай боже!) или направо
набеждавайки в разсеяност нищо неподозиращия Феликс. Веднъж разгърнал “Омагьосаният
кръг” обаче, не успях да избягам лесно от него, бях принуден не само да прочета
всичко, но и да погледна предишните творби със самотно-нощни заглавия: “Нощен
пейзаж”, “Пред сините екрани на нощта” и “Лунни срещи”. Давам си сметка, че
пенсионираната учителка по литература не е в мейн стрийма на сегашната поезия
(и на вчерашната, от Герова насам), но одухотвореността на изповедите и размислите,
озарени от онази специфична мъдрост на късната житейска есен, изказани със сочни
рими, класически стих, стройни куплети и хубави метафори са способни за миг
да ни изтръгнат от собствената ни лудост, да ни “удържат в нормалност”.
След смъртта на Джими Хендрикс колко
му трябва на човека бе, Ани?
© Борис Ангелов , 2000
© Издателство LiterNet,
19. 09. 2000
=============================
Публикация в сп. Страница, Пд., 2000, кн. 2.