В памет на Добромир Тонев, точно година (6+6 месеца) след смъртта му (на 24. 03. 2001 г.), приятелите, почитателите и последователите от поетическата академия, кръстена на/в негово име, издадоха сборника "6+6", отпечатан от "Страница" с материалната подкрепа на отдел "Култура" в Община Пловдив и лично на заместник-кмета г-н Анастас Бадев. Както разбираме от предговора на Недялко Славов, книгата е била замислена от самия Добромир Тонев, като продължение на сборника "Друга вода", но останала неосъществена от безвреме напусналия ни творец. Ако "една антология е покана за сватба", както пише Пенчо Славейков в преддверието към "На Острова на блажените", проектирана отново във връзка с календарната година (книга от 365 страници) и завършваща с погребалното “Може би моя”, то бихме казали, че над пловдивския поетически сборник тегне отпечатъкът на смъртта (но и на възкресението!). Какво по-благородно нещо от книгата като ©помен, зареден с почит към големия поет!? Напълно съм съгласен с Н. Славов, че стихотворенията в "6+6" "са в цялата клавиатура на поезията - от елегичните полутонове на фрагмента до гневните акорди на сатирата и социално ангажираните стихотворения." При други обстоятелства обаче бих видял това разноезичие като проблем, защото ако трудността на прехода от едно до дванадесет, от поет към поет, е извинимо с "творческото присъствие, определената физиономичност на всеки един от авторите", то вътрешната разнородност на блоковете определено не е в интерес на рецепцията, а това лесно би се избегнало, да речем, със запомнящи се цикли или поне с тематична, идейна или тонална съзвучност. Втората половина на книгата е по-силната, в нея изпъкват стиховете на Д. Краев, И. Иванова, С. Караянева, С. Станоева и Т. Коджабашев. Остава ни само да очакваме с интерес и самостоятелните сбирки на пловдивските "академици".