Александра Вал
/Балончо и Вуздухчо летят над сцената./
Балончо: Какъв топъл вятър духа днес, Въздухчо!
Въздухчо: /замечтано/ Да, да, топъл вятър, топъл вятър... /сепнато/ Балончо, тук започва да мирише апетитно! Само ме помириши! /Балончо помирисва Въздухчо./
Балончо: М-да, прав си. Крайно време е да се спуснем към земята!
/Балончо и Въздухчо се спускат бавно към сцената./
Въздухчо, виж там долу - какви огромни къдрави бели... хм... рокли и между тях по-малки жълти колелца! Какви са тези същества?
Въздухчо: Балончо, Балончо /радостно/, но това са Пуканките! Тези огромни бели пукащи рокли се наричат Пуканки. Това е плажът на Пуканките! Сега разбирам защо мирише така апетитно!
/Балончо и Въздухчо слизат на плажа на Пуканките. Пуканките са огромни, средни и по-малки, в различни етапи на разпукване; визуално най-разпукнатите наистина наподобяват бели рокли; между тях има и малки жълти зрънца, които също са одушевени; непрекъснато се чува звук "пук-пук", при който различните по големина Пуканки все повече и повече се "разлистват"./
Балончо: Но, Въздухчо, какво правят Пуканките на плаж?
Въздухчо: Балончо, за да станат огромни, красиви и бели, Пуканките се нуждаят от много топлина! Затова те най-редовно ходят на плаж, Слънцето ги напича и нали чуваш - пук, пук, разтварят се и стават красиви дами.
Балончо: Но Въздухчо, те не могат да летят като нас, тогава - какво правят?
Въздухчо: Пук-пук, ех, Балончо, ами попитай ги. Само трябва да побързаме, защото Слънцето ще те нагрее, но ако и ти се пукнеш, съвсем няма да заприличаш на Пуканка!
/Балончо и Въздухчо се отправят към една истинска Пуканка./
Балончо: Ей, уважаема Пуканко, какво правиш след като станеш Пуканка? Аз съм Балончо и след като стана Балон започвам да летя, а като започнеш да летиш, ставаш и много любопитен!
П1: Аз, след като стана Пуканка, по цял ден заедно с Чипса гледам кино!
/Веднага и другите Пуканки започват да отговарят на Балончо./
П2: А аз почти винаги ходя на цирк или имам голямо междучасие!
П3: А аз пия шоколад и знам всички любопитни неща, които могат да се знаят!
П4: А аз ходя на купони, рождени дни и навсякъде, където стават веселби!
Балончо: /учудено и възхитено/ Колко е интересен животът ти Пуканко-Купон, ще ме взимаш ли с теб?
ПК: Да, Балончо!
Балончо: А ти Пуканко-Кино и Пуканко-Любопитка?
ПК и ПЛ: Да, да, Балончо, с най-голямо удоволствие!
/Изведнъж, огромни кафяви сладки капки, напомнящи дъжд, започват да се изсипват върху Пуканките, Балончо и Въздухчо./
Балончо: Въздухчо, какво става?
/Въздухчо, който се върти тревожно, не отговаря.
Пуканките панически се разбягват, една от тях извиква силно./
Пуканка: Пуканки, спасявайте се, започват да ни карамелизират!!!
Балончо: Какъв странен дъжд! От шоколодави капки, захар и сметана! Въздухчо, кажи ми, кой плаче и защо се разбягаха Пуканките?
/Въздухчо пак не отговаря, Пуканка-Любопитка извиква./
ПЛ: Балончо, ако останем, ще се ка-ра-ме-ли-зи-ра-ме, а ние не искаме да ни карамелизират?
Балончо: Да ви какво? Ей, Пуканки-приятелки, защо бягате?
/Въздухчо, който в суматохата се приближава до Балончо./
Въздухчо: Балончо, Пуканките не искат да ги карамелизират! Това означава да ги полеят с топяща се захар по белите глави и те да станат напълно кафяви и... хм, напълно сладки!
Балончо: Въздухчо, нека проверим тогава откъде идва дъжда и да го спрем! Трябва да спасим Пуканките!
/Балончо и Въздухчо отлитат по посока на капките-сълзи и стигат до двуетажната Торта, която плаче.../
Въздухчо: Тортата плаче! Балончо, Тортата плаче!
Балончо: Ей, Торто, защо плачеш? Защо, защо плачеш?
Торта: /през сълзи/ Балончо и Въздухчо, вие ли сте?
Б. и В.: Да, ние сме. Но спри, спри да плачеш, съвсем ще изчезнеш?
/Тортата е с много тъжен вид./
Торта: Хлъц, хлъц, плача, плача..., защото днес имам Рожден ден... а само аз..., само аз си нямам торта за Рождения ден!!!!!!!
Балончо: Скъпа Торто, моля те, спри да плачеш! На колко години ставаш?
Торта: На 4 крема, 6 сладоледа и 10 етажа!
Балончо: Торто, ти си толкова млада и вкусна! Наистина, Въздухчо защо Тортата няма торта за рождения си ден!? Въздухчо, трябва да отпразнуваме Рождения ден на тортата с торта или без торта! Трябва веднага да измислим нещо!
Въздухчо: Но преди това трябва да я помолим да спре да плаче! Забрави ли за новите ни приятелки Пуканките!
/Балончо се сепва и умолително казва на Тортата,/
Балончо: Торто, моля те, спри да плачеш, защото причиняваш... хм, причиняваш карамелизиране на Пуканките и те не могат да продължат плажа си!
/но Тортата продължава да плаче; тогава Балончо бързо решава и казва на Въздухчо,/
Балончо: Въздухчо, трябва да извикаме Бърза помощ за организиране на тържества, Балончо с веселите лица, Балончо Песента и всички Балончовци Доброволци за Рожден ден!
Въздухчо: Добре, Балончо, аз тръгвам, а ти какво ще правиш през това време?
Балончо: Ще измисля песничка-подарък за Рождения ден на Тортата и ще доведа изплашените Пуканки!
/Въздухчо изчезва, а Балончо отива при Пуканките./
Балончо: Приятелки-Пуканки, не се сърдете, Тортата плаче, защото днес има рожден ден, а си няма торта и приятели за рождения ден!
Това наистина е сериозен повод за плач!
И тъй като не може на Торта да подарим торта за рождения ден, аз предлагам да й измислим песничка!
/В същото време Въздухчо довежда Балончовците и те, заедно с Балончо и Пуканките с измислената песничка се отправят към Тортата.
Тортата чува песничката, вижда многото си приятели и спира да плаче./
Песничка:
На Рождения си ден
всеки с торта е дарен!
А тортата, когато има
Рожден ден,
Тортата си няма торта
за този ден!
Тортата обаче има
нас, приятели стотина.
Който Тортата обича
нека с нас на този ден
да й каже
Честит Рожден Ден!
Честит Рожден Ден!
Торта: Благодаря ви приятели, благодаря ви! Ще се разпадна на парченца от щастие! И ако все пак го направя, искам всеки да си вземе по едно!
/Тортата се разпада на парченца, а сред всеобщата веселба Балончо излита по-високо от всички и замислено казва/
Балончо: Колко странно, Тортата да черпи с торта за Рождения си ден!
Все пак - дори за няколко часа и тортата има право на рожден ден! Защото всеки има Рожден ден и това никога не трябва да се забравя!
© Александра Вал, 2000
© Издателство LiterNet, 30. 10. 2000
=============================
Първо издание, електронно.