И така: Запетайката, Точката, Трите точки, Тирето, Въпросителният знак, Удивителната и Двоеточието се озоваха пред трудовата борса на община Средец.

Вече на никого не му се задаваха въпроси и Въпросителният знак се чудеше към каква преквалификация да се насочи.

Запетайката и тирето си мислеха, че щом и в България се е стигнало до такава стагнация, най-добре ще е да тръгнат за Америка. Да се "уредят" в спечелилата наградата "Балканика" книга и чрез нея, през океана - да мият паници в Бронкс.

Трите точки мълчаха - както обикновено - продължително. "Добре - мислеха си Точките - да махнат Запетайката, Главната буква, Точката и Двоеточието - разбирам. Ама мен, мен ме обичаха най-много. Защо?" Докато чакаха, Трите точки се прозяваха безбъдещно, наслаждавайки се на дългите крака на Удивителната.

А Удивителната, XXL години любовница с Точката си, беше много, много тъжна. Толкова време не успя да забременее от нея и този край й се струваше естествен.

Борсата отвори към 10 и 20 и раздаде за попълване на всички следната декларация:

островърхо ключе вдишвам
в себе си кокиче бягат и намигат
ръцете ръцете в конете затварят
мрак и после разпадат се
всички бисквити бодаков бодаков
и тегне но какво одеяло слива
се цвете и гребен дебнат мазолите
чанти и болка и самота мария
каро каро кой ще изреже ноктите
на краката ръждясали изкушавам се
сафо
да извикам евтимов, ефтимов
а той с няколко бузи и три черпака
боза да каже че е влюбен в плаката
на стената плач плач плач какъв
сапун двигателят на колата дай
им шанс разместени неуловими желания