Актьор1: Татяна!
Актьор2: Евгени! /прегръщат се/
Актьор1: Предлагам ти да се обичаме.
Актьор2: Защо?
Актьор1: За да спестим време. Нашето и на всички.
Актьор2: Ми - добре!
Актьор1: Аз започвам. Ето така:
        Ангел мой, компютърогласен! По-нежен от фрезия, по-невидим от мечта, по-лек от мисъл. Искам да бъда винаги с теб! Искам да докосвам с устни четирилистните детелини по ръцете ти, искам да пия от неясната походка на очите ти, искам да се сливам с омайната слабост на стеблото ти! Татяна! Живот мой! Зефир в небето мой! И картата ми за всички автобусни линии, и английските речници, и ракетата за тенис... са ненужни без теб. Татяна! Без теб... без теб съм мъртъв!
        Татяна! Обичам те!
Актьор2: Евгени, мисля, че звездичките по носа ти са фалшиви. /с погнуса/ И защо си купил бял хляб? Знаеш, че обичам само едрозърнест с орехи и бадеми! Евгени, пак си изпушил всички цигари! /Отчаяно пада в някакъв фотьойл./ Е, добре - обичам те!
Актьор1: /През цялото време гледа блуждаещо./ Татяна, ние се обичаме!
Актьор2: Обичаме се. Каква скука.