СТАРОБЪЛГАРСКОТО ЕЗИЧЕСТВО:
Мит, религия и фолклор в картината
за свят у българите
В памет на проф. Стоян Генчев
Българското
езичество - капища, кумири и жреци
Юнашката
песен "Марково оране" и граничните окопи от Първото българско царство
Девташларите
и русалските гробища (Към въпроса за посветителните обреди за юноши в българското
езичество)
"Верско-митическото
и религиозно-езическото" в две жетварски песни
Коледната
песен "Слънце и Юнак" - семантика и астрономическа основа
Топосът
Грамада в българската митопоетична традиция
Михаил
Воин от Потука - българският двойник на великомъченик Георги: (Шаманската версия
на основния мит за двубоя между Змеебореца и Змея на дълбините)
Император
Траян или бог Троян в името на град Троян? (С оглед на култовото средище в подножието
на Маторие гори в езическата епоха)
Названието
на етнографската група хърцои и култа към бог Хърс
Петко
и петимата в "смешната песен" от Прилеп и коледната песен от Казичене, Софийско
(Към въпроса за пантеона в българското езичество)
Езичество,
митология и топонимия
Свети
Николай Чудотворец в картината за свят у българите
И
Благолаж е вкусил от "меда на поезията"
Поетът
- ключ към тайната на вселената
Съкращения
Книгата е сборник от статии и студии, в които се разглежда взаимодействието между мит, религия и фолклор в българската етнокултурна традиция. Първоначалните резултати ме насърчиха да ги систематизирам в специализиран курс лекции, четен пред студенти филолози и историци във Великотърновския университет.
По същество опит за реконструкция на митопоетични представи и религиозни вярвания по данни от фолклора, обединяващият сюжет на отделните конкретни теми се оказа старобългарското езичество - едно доскоро непризнато и затова малко познато явление в нашето историческо наследство. Освен че е трудоемко, привличането в полето на анализа на изследвания и факти от историята, литературата, археологията, археоастрономията и топонимията фрагментаризира изложението. Затова на първо време интердисциплинарният подход е приложим към отделни страни на старобългарското езичество: важни негови обреди и култове, мястото на шаманството, основния мит, божеските имена в пантеона и фигурата на Поета. Все още е невъзможно представянето му в системен вид, но храня надежда, че постигнатото е принос към установяването на картината за свят у нашите далечни предци, която продължава да излъчва своето очарование и в днешния ни ден. Във всеки случай, някои страници от историята на нашето битие и култура са прочетени по начин, който предполага нови отговори на стари въпроси.