БОЖА МАЙКА ЗАГУБВА СВОЯ СИН
Замъчи се Божа майка, коладе ле,
от Игнажден до Коледа, коладе ле,
да си роди Христа бога.
Щом го доби и го загуби.
Тръгнала е Божа майка,
тръгнала е да го търси
по небето, по земята,
срещнала е табор момци,
табор момци коладници,
срещнала ги, питала ги:
- Ой ви вази, табор момци,
табор момци коладници,
не срещнахте ли моя сина?
Отговаря табор момци,
табор момци коладници:
- И да срещнем, не познаваме.
Отговаря Божа майка:
- Ой ви вази, табор момци,
табор момци коладници,
моя сина лич прилика:
на чело му - ясно слънце,
на гърди му - ясен месец,
на плещи му - дребни звезди.
Отговарят табор момци,
табор момци коладници:
- Срещнахме го татък долу,
татък долу в долината,
дет го мъчат до три юда
да му вземат ясно слънце,
ясно слънце, ясен месец,
ясен месец, дребни звезди.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.12.2002
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов.
Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Велико Търново:
Слово, 1992.