ДОБЪР ЮНАК ИЗБАВЯ ДРУЖИНАТА СИ ОТ ХАЙДУТИ

Славите ли Млада бога?

Станянине, господине!
Добар юнак коня кове
у тевнина без борина
и без ясна месечина.
Сагледа ги малка мома -
сас чеелици потропнува,
сас герданче подрънкува,
дано може кон подплаши.
Сагледа я Добар юнак,
па на мома проговара:
- Назад, назад, малка моме,
да ми конче не подплашиш,
да си конче не убода,
не убода, не укова,
че дружина отминала,
у зли места настанало,
айдуци ги изловиа,
бели ръце извързаа!
Отступн се малка мома,
накова си добра коня.
Тури нога у зенгия,
дор да тури и другата,
настигна си дружината,
па развърте добар кривак,
та погуби айдуците,
бели ръце им развърза.

 

АрхКБЛ, с. Нови хан, Софийско, зап. Юлияна Ст. Динчева през 1987 г. от Цвятко Николайчев Атанасов, р. 1921 г. Пее се на ерген.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.12.2002
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Велико Търново: Слово, 1992.