МОМА ИНГИЛИНА И МЛАДО ЗМЕЙЧЕ

Добър юнак с добра коня

Хоро играй, коладе, коладе ле,
под планината, коладе, коладе ле,
под планината, под друмина,
отдолу иде лудо-младо,
лудо-младо - младо змейче,
младо змейче с черно конче,
право иде на хорото,
че си отседна черно конче,
че си поби бойно колче,
че си свърза черно конче,
че се улови на хорото,
до една мома Ингилина.
Юнак тропна, мома плаче,
отговаря най-стар братец:
- Играй, играй, наша сестро,
наша сестро Ингилино,
ни сме тука девит братя,
девет братя куршумджие,
куршумджие - баш авджие,
дет земерим, юдаряме,
в неве звезда да замерим,
да замерим - юдаряме!
Че се уплаши лудо-младо,
лудо-младо - младо змейче,
че се откъсна от хорото,
че си отвърза черно конче,
че се надметна на черно конче,
че нанайде дълго друми...

Колкото звезди в ясно небе,
толкоз здраве в тази къща!

 

Пее се на момък. “Бойно колче” е вероятно вместо старинното “бойно копие, а кончето е черно като коня Чер гарван на Добър юнак в предните песни.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.08.2002
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна, 1986.