САМСИ ЦАРЯ ЧИНИ КАЛИНЧИЦА ЦАРИЦА

Добър юнак с добра коня

Сяла мома ран босилек,
Калинчице, момне ле, коладе ле,
накрай ми града в градинчица.
Не ми изникна ран босилек,
най ми изникна сирма и злато,
че се прочула чак до царя,
чак до царя и до везиря.
Отговаря самси царя:
- Ой ви вази, бързи слуги,
бързи слуги - леки роби,
потечете, отлетете,
донесете тънка мрежа,
да премрежим небе й земя,
небе и земя, Черното море,
да закачим малка мома,
да я чиним баш царица!
Потекоха, отлетяха,
донесоха тънка мрежа,
премрежиха небе й земя,
небе й земя, Черното море,
че уловиха малка мома,
чиниха я баш царица,
баш царица, дор да побъди.

Тебе пейме, малка моме,
да ни дариш добра дара!

 

Пее се на мома. В запис от Тодор Иванов Радев, направен от мен, вместо припева “Калинчице, момне ле, коладе ле” стои “край Мирграда в градинчица”, което навярно е преосмислено от “край ми града в градинчица”.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.08.2002
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна, 1986.