ЦАР КОСТАДИН УБИВА ДАН ВОЙВОДА

Добър юнак с добра коня

Огряло ми й бяло зори, коладе ле,
низ Данево равно ми двори, коладе ле,
то на ми било бяло зори,
най ми била Данева сестра.
Данева сестра двори си мете,
двори си мете, столи си реди,
че ще дойдат добри гости,
добри гости коладници.
Не си дошли добри гости,
добри гости коладници,
най ми дошъл цар Костадин.
Че почука на Даньо порти:
- Изляз, изляз, Дан войвода,
ще те даря добра дара,
добра дара - равна Добруджа!
Не си излезе Дан войвода,
най излезе Данева сестра,
отговаря Данева сестра:
- Либе му лежи на дясна страна,
та не може да си стане,
да си стане, да си излезе!
Че повтори цар Костадин:
- Изляз, изляз, Дан войвода,
ще те даря добра дара,
добра дара - Влашка земя!
Не си излезе Дан войвода,
най излезе Данева сестра,
отговаря Данева сестра:
- Либе му лежи на лява ръка,
та не може да си стане,
да си стане, да си излезе!
Че потрети цар Костадин:
- Изляз, изляз, Дан войвода,
ще те даря добра дара,
добра дара - първо либе!
Тогаз излезе Дан войвода,
че извади цар Костадин,
цар Костадин злат боздуган,
че замахна на лява страна,
че отмахна Данева глава...

Тебе пейми, малка моме,
да ни дариш добра дара!

 

Пее се на мома. Не са ми известни варианти на тази песен, в която виждам реликти от посветителни обреди, защото смъртта е причинена от “свой” и може да бъде разглеждана ко.ато мнима смърт на посветения от неговия патрон, в случая цар Костадин.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.08.2002
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна, 1986.