ДОБЪР ЮНАК ЛОВИ СУР ЕЛЕН

Добър юнак с добра коня

Огряло ми бяло зори, коладе ле,
низ убава Влашка ми земя, коладе ле,
то не ми било бяло зори,
най ми било Добър юнак,
Добър юнак с добра коня,
че си гони Сур елена,
Сур елена сребророга,
сребророга, златоуста.
Отговаря Сур елена:
- Ой те тебе, Добър юнак,
не ме гони, не ме плаши,
не е елен за стигане,
за стигане, за ловене,
че е елен от кошутка,
от кошутка първескинка -
девет годин кърма сука,
а десета соян ходил!
Отговаря Добър юнак:
- Мойто конче от кобилка,
от кобилка първескинка,
девет годин кърма сука,
а десета зоб зобено!
Еднаж провишна, дваж подскокна,
че настигна Сур елена,
че извади злат боздуган,
сечеше го, дробеше го,
дробеше го чирек-чирек,
чирек-чирек коладнишки.
Отговаря Сур елена:
- Не ме сечи, не ме дроби,
най ме улови, че ме изведи
на свет деня, на Колада,
тебе ще фалят, мене ще каят:
“Язък, язък, Сур елена,
аферим тебе, Добър юнак!”

Колкото звезди в ясно небе,
толкоз здраве в тази къща!

 

Пее се на момък. В коледна песен от съседното Лопушна, преселино в Дългопол, се казва, че юнакът пък е от влахинка. За жертвоприношения на елени свидетелстват и т.нар. “еленски църкви” у нас.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.08.2002
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна, 1986.