ДОБЪР ЮНАК НАДМИНАВА ЯСНОТО СЛЪНЦЕ

Добър юнак с добра коня

Похвали се Добър юнак
вечер, вечер на кладенец,
че си има добра коня,
добра коня чер гарвана -
за ден земя обиходя,
обиходя й пак доходя.
Отде го зачу Ясното слънце,
отговаря Ясното слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
хайде с тебе на обзалог:
ако мене ти надминеш,
ще ми кердосаш милата сестра,
милата сестра Ясната звезда,
я аз тебе ку надмина,
ще ти взема добра коня!
Обзаложили се, тръгнали са,
вървели са до сред пладне.
Отговаря Ясното слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
и аз тука попочивам,
попочивам и поспивам!...
Че си отседна Добър юнак,
че си отседна добра коня,
добра коня Чер гарвана,
кат го отседна и заюсна,
че го надмина Ясното слънце.
Добра коня с краком тропа,
с краком тропа, тътен задава,
с ноздром диша, ек задава:
- Ставай, ставай да вървиме,
че те задмина Ясното слънце!
Тогаз стана Добър юнак,
че надметна лява нога,
дор разметни дясна нога,
че си надмина Ясното слънце,
че му кердоса милата сестра,
милата сестра Ясната звезда.

Колкото звезди в ясно небе,
толкоз здраве в тази къща!

 

Пее се на момък. Тук е едно от изключенията в българския фолклор, където вместо “врано конче” стои “чер гарван”. Архаични са глаголът “заюсна”, наличието на падежни форми - “с краком тропа”, а успоредно с “крак”, присъщо на говора се среща и “нога”.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.08.2002
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна, 1986.