LiterNet, 2005, № 8 (69)
=============================

РУМЕН АЛ. ДИМИТРОВ

Ломография в София

Преди още има-няма пет години така наречената ломография беше излязла на мода и по улиците се срещаха тук-там причудливи персони с кутийки в ярки цветове или напълно черни, които претендираха, че правят нов тип фотография, която те наричаха ломография. Името включва в себе си ЛОМО, един известен завод от времето на Съветския сюз, произвеждащ оптика предимно за военни цели, но покрай това също и фотоапарати.

Снимките, правени с Ломо, се отличават с необичайното си цветово изкривяване, в което ломофеновете се кълнат, както и с непринудеността си и особено силно изразената си експресивност. Обичайната форма за тяхното представяне са така наречените ломотабла, на едно такова табло може да има до стотици снимки.

Ломографиите изглеждат лесни и привличат да бъдат имитирани. Всеки, който е опитвал обаче, знае колко трудни са те всъщност. Особена трудност представлява подборът и групирането на материала, който често пъти на пръв поглед не става почти за нищо.

Ломографията е нещо и като фотопънк. Правилата на класическата фотография биват дефинирани, за да бъдат изцяло оборени: липса на фокус, пре- или недоекспонирани кадри, необичайно кадриране (основно правило - снимане от бедро), фалшиво проявяване, употреба на филми с изтекъл срок. Важни са единствено моментът и емоцията, която се предава на зрителя.

Странно, от няколко години не се чува нищо за ломографията. Естествено, тя е доста трудна, но къде ли са познатите майстори? Пък и днес вече има мобилни телефони, които могат и да снимат. С един такъв телефон (sony ericsson k300), който току-що съм получил като подарък за рождения си ден, правя и аз един ломоопит. Учуден съм колко е лесно да се правят експресивни снимки с него, впрочем всеки опит за истински снимки без друго е обречен на неуспех.