LiterNet, 2012, № 5 (150)
=============================

ИЛИЯНА ИЛИЕВА

Миньори от Мадан

Рудник "Крушев Дол" над миньорското градче Мадан, закрит от погледи и забранен за външни посетители и има защо. На мене след дълги опити и чакане пред директорските врати на Главна дирекция - Горубсо най-накрая ми дадоха разрешително за снимане в мината с условието да е само портретно, без да се показва реалната действителност и мизерия на рудника. Уверена, че ще преживея всичко, което ще видя, бях допусната от другата страна и така попаднах в един кошмар, в който, за съжаление, участваха истински хора. Миньорите, първо, работеха в нечовешки условия с мизерни, разпокъсани дрехи от годините използване, стара и опасна техника, неподновявана от 1962 г. от последните немски инженери, които са обезопасявали мината. До най-ниската точка за слизане под земята - кота 0 - миньорите се спускаха с една доста опасна клетка, която ги оставяше в галериите, по които липсваха вентилационни системи. Нямаше нито тръби, от които да се впръсква вода, за да не се вдишва оловният прах от рудата, която извозват. Гаранция за връщане няма - само Божията воля. А над земята нещата бяха още по-страшни. Старите вагонетки, от които трябва да изсипват рудата за обработка, просто спираха да се движат и мъжете с телата си ги избутваха с риск да тръгнат и ги премажат... оголени ями с ток и импровизирани дървени мостчета, по които да се минава, рухваща сграда и хиляди неща, за които даже ме е страх да си спомням. Ето това са нашите оловно-цинкови находища - Мини на Смъртта - място, от което силните на деня печелят посредством кървавите ръце на миньорите.

1 2 3 4 5