Артзона > Галина Станева > Вълшебната гора / LiterNet, 2006, № 1 (74) |
LiterNet, 2006, № 1 (74)
=============================
ГАЛИНА СТАНЕВА
Вълшебната гора
Живея в един град край морето и много обичам безкрайната шир на водата, но ми липсват високите планини и прохладата на горите. Създавам образи на дървета, за да съм по-близо до тях по някакъв начин. Всяко дърво е различно. Както при хората един е със сини очи, друг с кафяви, някой има крив нос или съвършено прав, а косите им... При дърветата също е така - всяко има своя душа. Те са гордо изправени към слънцето или леко приведени, с изящни прави клончета, или с дълги и криви. Стъблата им са дебели или тънки и крехки, едва закрепнали...
Иглолистното дърво, със своя вечен стремеж нагоре, излъчва щастие и младост. За хората то винаги е било и символ на празнично настроение. Дълбоката му тъга разчитаме само по горчивите капки смола, които се стичат по стъблото му.
Смяната на сезоните е като спирала. Повтарят се вечно: пролет, лято, есен, зима, пролет, лято, есен, зима... но винаги са различни, неповторими. Дърветата са отражение на тази промяна, облечени в бяло или в златно, или в зелено... През лятото хората са радостни, дрехите им са пъстри. Лятното дърво е поело от техните празнични цветове и част от спиралата на сезоните.
В нощния покой дърветата шушукат, полюшвани от тих ветрец. Клоните им не са уморени от стремежа към слънцето през целия ден. Сега те са насочени към луната. Когато тя е ниско над хоризонта, човек може да види силует на дърво, което сякаш я докосва. По стъблото му играят нощни отблясъци. Нощното дърво.
Вълшебната гора е пространство, изпълнено с форми и цветове, със спокойствие и тишина. Тя носи радост. Когато човек забрави колко е хубав светът, там може да се откъсне от сивата пътека на мислите.
|