12. ЕНИЧАРИН ТЪГУВА ЗА ДОМА СИ
Що ми се белее,
белее, люлее
отвъд през бял Дунав?
Дали са лебеде,
или са снегове?
Дали са снегове,
Или дъждове?
Да биха лебеде,
Прехвръкнали биха;
да биха снегове,
стопили се биха;
да биха дъждове,
оттекли се бихае
за два, за три деня,
за неделя, за две.
Не бяха лебеде,
не бяха снегове,
не бяха дъждове;
най ми цар кондисал,
цар с голяма войска
бели еничери:
разпънал чадъри
бели и червени,
сини и зелени
та седат, та ядат,
та ядат, та пият
и с кавали свирят
и борба се борат,
и бял камък мятат.
Едно еничерче,
младо и зелено,
не яде, не пие,
не се борба бори,
ни бял камък мята,
ни с ксавали свири,
най се царю моли:
- Царю, господарю,
изпиши ми книга
дома да си ида
при моята майка
и при моя баща;
че моята майка
сега девет годин
черни кръпи носи;
кръпа си додира,
тя я не опира -
мене жив жалее;
че моите сестри
сега девет годин
бяло цвете сеят,
ала го не носат -
мене жив жалеят;
че моите братя
сега девет годин
се кавали правят,
ала с тях не свират -
мене жив жалеят.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни
песни. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2005
Други публикации:
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни
песни. Съст. Генчо Керемедчиев. София, 1947.