176. * * *

Народни песни на македонските българи

Лозо ми, море, Лозано!
По път ми иде Лозана,
китка си носи в раките,
китката ми смильова.
Ем ми отива, га рони,
китка се рони смильова.
Чобан сос стадо по нея,
море та й вели, говори:
- Лозо ми, море, Лозано!
Нимой ми рониш китката,
китката смильова,
та ми пеляе стадото!
Лоза му вели, говори:
- Чобано, луда гидио!
Що ми зборуваш зборови,
тая китка ней за тебе,
тая китка лю за мене.
Я деня га носа в ръките,
вечер га клавам изглаве.
Чобан й вели, говори:
- Лозо ми, море, Лозано!
Дай га на мене китката,
деня да га носа в ръките,
вечер да га клавам изглаве.
Лоза му вели, говори:
- Чобано, луда гидио!
Мълчи, чобано, ми вревиш,
ке те чует моите брати,
моите брати, девет брата,
и дванаесет братучеда.
Ке ни нази да погубет
млади и зелене
и ненаходене,
и ненаносене.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.10.2007
Народни песни на македонските българи. Съставител Стефан Веркович. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Народне песме македонски бугара. Скупио Стефан И. Веркович. Книга Прва. Женске песме. У Београду. 1860 (Фотот. изд. - София, 1980).
Народни песни на македонските българи. Събрал Стефан Веркович. Под редакцията на П. Динеков. 2. изд. София, 1966.