94. СВЕТИ ИВАН СТРОИ ТРИ ЧЕРКВИ
Огреяло, коладе ле,
ено слънце, коладе ле,
ено слънце, ена гора,
във гората три черкови,
белисани, изписани
черно слово и червено.
Слязъл ми е самси Господ
да попита кой направи,
кой направи тази хубост,
тази хубост, дор три черкови,
дор три черкови белисани,
белисани, изписани
черно слово и червено.
Обзова се свети Иван,
отговаря свети Иван:
- Ой та тебя, вишни Боже,
аз направих тази хубост,
тази хубост, дор три черкови:
първата е да вянчавам
млади момци с малки моми;
втората е да прощавам,
да прощавам млади булки;
третата е да кръщавам,
да кръщавам дребни деца,
дребни деца йеврейчета,
да ги струвам ристянчета!
Обрекъл са самси Господ:
- И от меня дор три факли,
дор три факли й ока темян!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.