493. ИМАТ МАМА КАНА КЕРКА

Вековно наследство

Имат мама Кана керка,
я пратила на бел Дунав,
на бел Дунав за водица;
я чекала до пладнина,
немат Кана, немат вода.
Кога утре изутрина,
дробни дзвезди разказаха,
месечина рог зададе,
ете Кана къде идет
гола, боса, гологлава;
немат мевли на нодзете,
немат кърпа на главата,
съде вода опърскана.
Майка йе я прашуваше:
- Варай, Кано, мила керко!
Що си боса, гологлава?
Що си вода опърскана?
Кана ли йе говореше:
- Варай, майко, мила майко!
И ти ли си неверница?
Та излезе мрена риба,
мрена риба покрай море,
со крилото ме попърсна,
со окото ми подмигна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.