489. КАРАШ МЕ, МАЛЕ ЛЕ, КАРАШ МЕ
Караш ме, мале ле, караш ме,
караш ме, напобиваш ме,
че ти дворите не мета
и ти хюзметет не права,
мъ сега вейке ше с' пода
далеко и по-далеко,
дето пилците зимоват,
зимоват, пък не летоват.
Ти пъкьовете ше гледаш
и пътниците ше питаш.
Очите ше те заболят
по пъкьовете да гледаш
и пътниците да питаш.
Босилек саден оставям
ти да го, мале, заливаш
вечер и сутрин с водица,
на пладне, мале, със сълзи.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.