470. ОТКУПИ МЕ, МИЛИ ТАТКО

Вековно наследство

Солнала се дзвезда покрай търпеза;
не ми йе дзвезда, мало йе моме,
мало йе моме окулу татка,
окулу татка, татка се молит:
- Откупи мене, ей мили татко!
- Откупил би те, ей мила керко,
кърпа си дала, не си казала,
пърстен си дала, не си прашала!
- Откупи мене, ей мила майко!
- Откупила би те, ей мила керко,
кърпа си дала, не си казала,
пърстен си дала, не си прашала!
- Откупи мене, ей мили брату!
- Откупил би те, ей мила сестро,
кърпа си дала, не си казала,
пърстен си дала, не си прашала!
- Откупи мене, ей мила сестро!
- Откупила би те, ей мила сестро,
кърпа си дала, не си казала,
пърстен си дала, не си прашала!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.