410. РАЗБОЛЯ СА ВИДА
Разболя са Вида,
Вида на Видовден,
Вида на Гергьовден.
Вида майки дума:
- Мамо, мила мамо!
Мамо аз ша умра.
Да не ти е просто
да ма закопаеш
в село в гробищата.
Най да ма закопайш
на Висока Бела:
дето Петко дела,
дето трески падат,
вода да стоплите,
мене да окъпете;
дето Стоян мами
сиво бело стадо;
кога ведра мие,
мене ша прелее
и ша ма спомене,
че ще рече, мамо:
Видо, малка моме!
Гиздава девойко!
Или й язък, Видо,
за твоята снага,
тънка фиданьова,
черна земя стана!
Твойто бело лице,
бело лебедьово,
черна чухля стана!
Твойте черни очи
черни черешови,
зъмаи ги изпиха!
В твойта руса коса
зъмя й гнездо вила!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.