409. РУНЕ, РУЙНЕ
Руне, Руйне!
Руна пасе сиво стадо
по Пириня, по планина,
с братово си мъжко дете.
Овен има четророга:
ялъци му подресила,
рогове му оковала,
ноги му е позлатила,
звънец носи за хиляда,
сам овена две хиляди,
той си води сиво стадо.
Звонец дрънка, Руйна пее,
та си тия двата сглашат.
Кой ги чуе и се чуди:
Що е тази хубавина!
Във петък я угодиха,
в събота хи хабер дойде,
да си Руна в село влезе,
във неделя душа даде!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.