406. ЗАЛИБИЛИ СЕ В СЕЛО МОМА И МОМЪК

Вековно наследство

Залибили се в село мома и момък.
СбНУе си е мнго вярно либеа.
Проклет ми бе на момъка баща му,
та не даде момку мома да земе.
На мома се жално-милно нажали,
та отиде в поле матли да бере.
Де се зело люта зъмя в метлите,
та изеде малка мома на ръка,
та умряла малка мома под село.
Събрали се се момини юлдашки,
закопале малка мома под село.
На момък се връла жалба нажали,
та отиде в гора рало да сече.
Па се качи Добър юнак на явор,
да си сече яворова ралица.
Отфръкнал е клети ивер от явор,
та удари Добър юнак в сърцето.
Та си умрял Добър юнак над село.
Събрали се се момкови дружина,
та отсекли яворови носила,
закопали Добър юнак над село.
Израсла е тънка ела под село,
израсъл е явор дърво над село
сбрале са се връовете сред село.
Проклета бе на момата майка и,
та отсече тънка ела под село;
по-проклет бе на момъка баща му,
та отсече зелен явор над село.
Изтекли са два кладенци сред село.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.