379. КОНЯ ЯХАМ, КОНЯ АДЖАМИЯ
Коня яхам, коня аджамия,
аз по него дваж по-аджамия -
аз го карам ту долу, ту горе,
той ме кара на момини двори.
Първо либе на прозорци гледа;
първо либе догде да излезе,
спревари я найзината майка
и потихом неи отговаря:
- Изляз, дъще, здрава неизлязла,
какъв юнак на двори е дошел,
как съм стара, че пак го аресах,
да бих млада, би го залюбила!
- Мълчи, мале, няма онемяла -
онемяла, сляпа ослепяла:
аз го люба сега три години,
на четвъртата сам го кон докара!
Юнак знае коня дека кара,
конче знае де юнака води.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.