360. НАРАМИЛ СТОЯН, МАЛЕ ЛЕ

Вековно наследство

Нарамил Стоян, мале ле,
беглицка коса на рамо,
отиде сяно да коси.
Не найде сяно да коси,
ми найде мома Боянка,
че е легнала, заспала
под лично дърво маслина;
ясно я слънце югряло,
дремна я роса избило.
Мило му бе да я буди,
драго ку бе да я следи.
И той се сепна в пазуха,
извади кърпа златена,
та хи лицето забули,
че легна и той при нея.
Че га се сепна, разбуди,
че няма нея при него,
ми студен камък край него.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.