326. БИЛА МИ Е ЯНА ВОЙВОДОВА СЛУГА
Била ми е Яна войводова слуга,
та ми е служила три дни и три нощи,
дори задремала, чаша изпуснала,
пълна-ръвна с вино. Де чаша паднала,
там дърво излезло, дърво дафиново;
листе покарало се бчли грошове;
цвят се разцъвтяло се равни жълтици;
рожба е родило сребарни ябълки.
Сокола турили ябълки да чува.
Отдека ми иде соколица либе,
на сокол говори: - Соколе ле либе,
мари откъсни ми макар едно зърно
сребарна ябълка! А сокол и каже:
соколице либе, та откъснал би ти
и две и три зърна сребарни ябълки,
ала не смя, че си ми доходат
царюви робини, по дважд по трижд днеска,
по дважд по трижд днеска, та ябълки да броят.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.