317. МАРИ ТОДОРО, ТЬОНКА ТОДОРО

Вековно наследство

Мари Тодоро, тьонка Тодоро,
що ти е сорце солков весело,
та везмо везеш и пясне пееш?
- Ой пиле, пиле, пиле билбюле,
как да ми не е сорце весело,
га сига има девет години
как ми забягна порвоно либе -
нито дохода, ни хабер праща;
сега сам чула, че си ми иде
със триста момци тюфеклие.
- Мари Тодоро, тьонка Тодоро,
наимаш ли са да го дочакаш?
- Ой пиле, пиле, пиле билбюле,
наимам си са, дочака го ща.
Наляла ми сам две бочви вино,
две бочви вино, бочва ракия,
посадила сам на двор калинка,
излязам, флязам и зорочем хи:
"Расти ми, расти, тьонка калинко,
да ми нарастеш тьонка-висока,
със двеста стольби, с трисра филезе;
га си ми дойде порвоно любе,
да си ми барзе борзана коня,
и да закачи тьонкана пушка!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.