307. НЕ ХОДИ, МОМНЕ ЛЕ, ЗА ВОДА

Вековно наследство

Не ходи, момне ле, за вода,
че е водата далеко,
и вирето дълбоко.
Там расте дърве високо,
та ражда листе широко,
та прави сенка дебела.
Легна щиш, момне ле, заспа щиш,
та няма кой да те разбуди.
- Юначе, луда делию,
какво е тебе за мене?
Я имам брате двамина,
та свирят с кавал сребърен.
Единен свири вечеру;
"Легайте, луди и млади,
гечко е време станало."
Другинен свири утрину:
"Ставайте, луди и млади,
гечку е време станало,
говедарену торнуват."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.