300. КАТЕРИНО, ГИДИ МАЛКА МОМА

Вековно наследство

Катерино, гиди малка мома!
Запрусала мома Катерина,
запрусала като еребица,
загукала като гулабица,
разрушила тая руса коса
по нейната таа рамна става;
испущила тие бели гащи
по нейните тие бели пети.
Догледа я едно лудо-младо,
да и веле, веле и говоре:
- Мори момо, момо Катерино,
ним ме чини, момо Катерино,
да залудам, момо, да полудам,
да продадам, момо, да издадам
‘се що имам, момо, и що немам,
току тебе, момо, да те земам.
Тогай веле мома Катерина:
- Море лудо, лудо да и младо!
Не продавай, лудо, не издавай
майчиниа, лудо, татковина,
ако ти сум от Бога писана,
сама, лудо, дома ке ти дойдам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.