299. МОМЕ, МАЛКА Й МОМЕ

Вековно наследство

Моме, малка й моме,
хубава, гиздава!
Знаеш, моме, знаеш
защо ти сам дошел
от връх от планина?
Стадо си остави,
стадо неброяно,
търло неагнено.
Оглед да те гледам,
за тебе сам дошел.
- Лудо, гиди, младо!
Чунке за мене дойде,
оглед да ме гледаш,
камо ти китка армиган,
от гора горуцвет,
от поле тряндафил?
- Моме, малка й моме!
Бих набрал китка,
китка армигана,
от гора горуцвет,
от поле тряндафил.
През гора помина,
закачи ми вейка,
урони ми китка,
от гора горуцвет,
от поле тряндафил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.