295. БЕКИРО, ЛЮБЕ, БЕКИРО

Вековно наследство

Бекиро, любе, Бекиро,
от сеждо да се умира,
и я щях да съм умрела.
Ам са лю никак ни прави,
ам са лю сохне и вехне.
Суха съм вейка станала
от твои пусти ядове.
Не ли е льосно, Бекиро,
двамката да се зомиме,
балното да го разделим,
заедно да го носиме.

 

Устово, дн. кв. на Смолян (Примовски-РНП, 188).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.