Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съставител: М. Арнаудов

277. КУКУВИЧЕ ПИЛЕНЦЕ

Кукувиче пиленце,
ти като ми кукуваш,
хем кукуваш, гургуваш,
льете покрай гората,
зиме покрай морето,
ти не видя ли, пиленце,
мояго сина Стояна?
– Видях го, бабо, видях го,
покраи морето ходеше,
град градище градеше,
във градище имаше
едно дърво високо,
на дървото имаше
до два славца, два братца.
Един пее с вечера,
а друг пее с ранина.
Който пее с вечера,
той приспива, приспива
двама млади глупави.
Който пее с ранина,
той разбужда, разбужда
двама млади глупави:
- Я станете, станете,
да видите, видите
кък се гора люлее
се бял цървен тръндафил
и морава лиляка!

Чорленско (Стоин-ИЗТр.); славци - славеи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.