271. СТАНИ МИ, МАЙЧЬО, ЙОТКАЧИ

Вековно наследство

Стани ми, майчьо, йоткачи
мояна ситна баламо,
ситничко да ти посжирям,
жалъничко да ти попеям,
зам да ми жидиш, мале ле,
как са сме другош галили
с близно комшичко момече;
сега го мене не дават,
ами го дават другяму,
другямъ ж друга махало.
Поди хми речи, мале ле,
ага го мене не дават,
и нему да го не дават.
Га го ща мисли, мале ле,
другяму в друга махало,
че да го мислям, мале ле,
в чорнана земя расипна,
дено ми, майчьо, расипва
моми и млади юнаци
и ощ дребни дечинки.

 

Смолянско (СбНУ 1).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.