270. ГАНО ЛЕ, ГАНКЕ МИЛОТО

Вековно наследство

Гано ле, Ганке милото,
милото, Ганке, драгото!
Снощи в Загорье замръкнаф
при дежет стада беглички,
при дежетмина чобанье.
Всички вечера вечрат,
мене не ми се вечера.
Като ми на ум дойдеше
за тебе, Гано, за мене,
я стана, флега ж ягнило,
та фана агне шарено,
та го милувам, драгувам,
дано ми тъги разминат.
Колкото агне милувам -
още ми тъги припадат.
Ям стана, флезна в ергеле,
та фана конче алено,
та се на конче отметна,
в полунощ в село да дойда,
та тебе, Ганке, да вида,
да ми тъгите разминат.

 

Ксантийско (Стоин-ИЗТр.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.