267. СЕДЛА СТАНКА У РАВНО КАМАНЬЕ
Седла Станка у равно каманье,
сълзи рони, у пола ги бере,
да ги ниже начелни мъниста,
да ги носи на белата гушка,
да я гледа нейно първо либе,
да я гледа и да я хареше.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.