260. РАЗЛЮЛЯЛА СЕ КАЛИНКА

Вековно наследство

Разлюляла се Калинка
над море на два каика,
кат са люляла и пяла.
Косата и се развяла
като на пагунь перото,
пагуньено, перьосано
Гимджийче тихом говори:
- Мари Калинко, Калинко,
посъбери си косата,
да не се кара майка ти!
- Гимджийче, лудо гимджийче,
ку ти е мила Калинка,
карай каика надолу,
надолу къде Стамбола –
коприна не ми достигна,
вътъка сърма и злато.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.