253. ПОШЛИ СА МОМИ НА СУХИ ДЪРВА

Вековно наследство

Пошли са моми на сухи дърва,
на сухи дърва на орехови;
запея Вела над манастиро,
гяка Никола низ манастиро,
та па на Вела тиом говоре:
- Ой Вело, Вело, проклета веро!
Що не запея лани, по-лани,
доде не бех се покалугерил,
покалугерил, име променил,
дрехи предрешил, душа потопил.
Вела Николу тиом говоре:
- Ей фала тебе, гяче Николе!
Я фърли гункя на жълта дункя
и калимавка в нова килия,
та па си дойди код мома Вела.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.