251. СИТЕН ДЪЖД ВАЛИ КАТО МАРГАРИТ

Вековно наследство

Ситен дъжд вали като маргарит,
моето либе коня седлае,
на кяр да иде на Каравлашко.
Азе му думам и му се моля:
- Поседи, либе, тая година,
тая година и тая зима:
младост е, либе, еднаж на света,
младост минужа като росица:
заран я има, дене я нема!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.