248. МЕЛА Й ДОЙНА РАВНИ ДВОРИ
Мела й Дойна равни двори,
Дойне ле, добро ле, малка мома,
със китчица ран босилек,
измела я, отнела я,
отнела я татом дюле,
в долна махла коюмджийска.
Че излязли на кръстче и,
на кръстче и ясно слънце,
на лакте и ясни звезди,
че си отиде татом горе,
татом горе вав дома си,
натъкми се, премени се,
че отиде татом долу,
татом доле при момите,
при момите и момците.
Сбътаха се редом моми,
редом моми, редом момци;
- Бре, каква е тъз гидия,
на кръстче и ясен месец,
на гърди и ясно слънце,
на лакте и ясни звезди.
Блазя, преблазя на таз майка,
дет хранила това чедо,
дваж по-блазя, който я любе,
трий по-блазя, който я земе!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.